"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!”

оригинално!
и когато се ражда човек да го посрещаме с плач, а когато умира - с песен да го изпратим!

аз пък днес малко нещо съм се родила, та затова такива размисли като твоите.
поздрав!

Тогава - да си жива и здрава! Наслаждавай се на живота и взимай с пълни шепи от него!

не може да ни има двама!
Жив щом съм, тя ще се отложи.
Пристигне ли, то мене ще ме няма."
Ст. Цанев
така, че споко :)))))))))))
а иначе - оригинална си, наистина.