Блогове. Бълващи и проповядващи ценности и морал.Отражение  на днешното ни общество и съответно -  държава. Чета блоговте ни тук. И ахвам от възхита - всички сме морални, възвишени, грамотни (почти). Говорим за любов, доверие, честност...  А в патоса ни от тези добродетели личи една плитка и самодоволна възхита от самите нас. Ако наистина всички сме така прекрасни и изтъкани от такава духовна чистота , защо действителността ни не е?  Далеч съм от мисълта точно аз да чета морал. На когото и да е. Но пък неизбежно стигам до изводи - и те са поне 2.  
Ако тук, във виртуала сме така благодетелни, защо в действителността не сме? И защо правим всичко това? От лицемерие.
Защото сме лицемерни. Като хора. Като общество. Като държава. 
Второто, което обаче (с радост ) констатирам е, че щом тук, в блоговете ни знаем и разграничаваме добро от зло, правилно от погрешно, красиво от грозно, значи все пак ценностите ни не са така пометени и отнесени от вихъра на прехода (а повече - от времето преди него) и следователно - надежда има. 
Само трябва от виртуалност да превърнем ценностите си в реалност. 
А до тогава ще сме си просто лицемери.

да четеш не само думите , а и между редовете...
Ако можеше да усетиш силата на словото, когато четеш задълбочено, не по диагонал...
Тогава щеше да усетиш, искреността на хората! Е, поне на някои от тях.

сигурно не мога. не само това, а и много други неща. и не казвам, че не са искренни. напротив. но се питам как тогава, от толкова много искренност в душите ( блоговете) е толкова пусто и лицемерно в телата, улиците ни, на опашките, в магазина, пред един горящ влак...и т.н. благодаря ти, че (не) можа да ме прочетеш. :)

Аз съм тъпа, не особено грамотна, в любовта не вярвам, а доверие никому нямам. Приятно ми е да се запознаем :)
Всеки тук живее сам за себе си. Може и да има някой друг лицемер, но повечето просто са непоправими индивидуалисти, които вярват в своята кауза.